Вятърът е ресурс, който България притежава – въпросът е дали ще го превърнем в икономическо предимство. В момент, когато индустрията се нуждае от по-предвидима и конкурентна цена на електроенергията, а енергийната сигурност и декарбонизацията са сред ключовите национални приоритети, вятърната енергия все по-ясно се откроява като „липсващото звено“ в енергийния микс на страната.
Именно с тази цел на 17 февруари 2026 г. Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) организира кръгла маса на тема „Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитие на вятърната енергия“. Събитието събра близо 100 представители на институции, енергийния сектор, индустриални потребители, финансови институции и експерти, които обсъдиха конкретни решения за ускоряване на инвестициите и по-пълно оползотворяване на ветровия потенциал на България – чрез по-ефективни процедури, развитие на мрежата, работещи пазарни механизми и предвидима регулаторна рамка.
4 GW инвестиционни намерения – необходими са ясни правила и предвидима среда
Събитието беше открито от Миглена Стоилова, председател на БГВЕА, която очерта мястото на България на „световната карта“ на вятърната енергия. Тя подчерта, че вятърът вече е втори по дял източник на електроенергия в Европейския съюз след ядрената енергия – с около 236 GW инсталирани мощности и 18% дял от потреблението на електроенергия в ЕС през 2024 г. В глобален план секторът расте още по-бързо – Китай разполага с над 520 GW, а САЩ – с над 150 GW вятърни мощности. На този фон България остава с едва 0,71 GW инсталирани мощности и дял от около 3,5% в енергийния микс и изостава дори спрямо региона – Гърция (5,3 GW) и Румъния (3,1 GW). Вятърната енергия е сред технологиите с най-ниски разходи за производство на електроенергия (LCOE), значително по-ниски от тези при конвенционалните производители, което я прави пряк инструмент за по-конкурентна цена на електроенергията, по-висока сигурност на доставките и по-устойчива основа за развитие на индустрията.
В заключение тя подчерта, че България разполага с отличен ветроенергиен потенциал. Благоприятните метеорологични условия, добрите средногодишни скорости на вятъра и наличието на подходящи терени създават реални предпоставки за мащабно развитие на сектора. Този потенциал вече привлича сериозен инвеститорски интерес и дава шанс страната ни да заеме по-значимо място в енергийния преход на региона. Членовете на БГВЕА към момента развиват проекти с общ капацитет около 4 GW, част от които са в напреднал етап. Това показва, че при ясни правила и предвидима среда, секторът може да се развива бързо и устойчиво.
Гледната точка на системния оператор и развитието на мрежата като ключов фактор
Димитър Зарчев, ръководител ЦДУ в ЕСО ЕАД, представи гледната точка на системния оператор и подчерта, че вятърната енергия има ключова допълваща роля в енергийния микс – тя може да осигурява ВЕИ електроенергия в часовете и сезоните, когато слънчевото производство е ограничено, включително вечер и през зимните месеци. Също така отбеляза, че значителна част от инсталираните в момента вятърни мощности в България са технологии отпреди около 15 години, което означава, че модернизирането и реализацията на нови проекти биха донесли по-висока ефективност, по-добра производителност и по-голям принос към системата. За да илюстрира дисбаланса в темпа на въвеждане на нови технологии, той цитира последните данни на ЕСО ЕАД – от края на 2024 г. до края на 2025 г. новите фотоволтаични мощности нарастват от 4 568 MW до 5 984 MW (ръст от 31%), батерийните системи – от 86 MW до 1 181 MW (ръст над 1 280%), докато вятърните мощности се увеличават oт едва 711 MW до 716 MW (ръст около 0,7%). Акцент бе поставен и върху предстоящите проекти за развитие на мрежовата инфраструктура, включително полученото европейското финансиране по проекта CARMEN за Североизточна България – регионът с най-добър ветрови потенциал, където мрежовата готовност е ключова за ускоряване на нови инвестиции.
Търсенето на зелена енергия расте, но липсват продукти
Валери Дреников, председател на Асоциацията на търговците на енергия в България, изтъкна, че за търговците вятърът е важна част от пъзела на енергийния микс и много се надяват вятърът да е следващата вълна от инвестиции в България. Липсата на достатъчно вятърни мощности в България възпрепятства предлагането на по-стабилен, „базов“ продукт. Разполагайки с портфолио основно от фотоволтаична енергия, за тях е много по-трудно да предоставят по-стабилни и дългосрочни ценови предложения на крайните клиенти, тъй като краткосрочните пазари са силно волатилни, особено по-отношение на метрологичните условия, което не e стабилно нито за икономиката, нито за клиентите.
Той акцентира, че договорите за покупка на електроенергия (PPA) – директни, дългосрочни споразумения между компании и производители – са реалният механизъм, чрез който може да осигури повече предвидимост. За да могат да се предлагат подобни дългосрочни продукти от реализираните вече вятърни проекти в страната е необходимо да се премахнат действащите законови ограничения (чл. 100 от Закона за енергетика), които възпрепятстват свободното търгуване на електроенергия от производители и възпрепятстват развитието на нужните пазарни продукти.
Непазарните намеси и липсата на дългосрочни продукти пречат на конкуренцията
Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт, насочи вниманието към необходимостта от устойчива пазарна среда и по-малко непазарни намеси, които създават несигурност и изкривяват пазарите. Докато в ЕС съотношението между дългосрочни договори и краткосрочна търговия („ден напред“) вече се възстановяват, в България продължава да разчита основно на краткосрочните пазари, защото, когато има изкуствено фиксирана цена за потребителите, те нямат стимули да се търсят дългосрочни продукти. Тази политика с компенсации, стартирала в България през 2021 г. като временно явление поради свръхвисоките цени, си остана за постоянно и, още по-лошото – за всички потребители, без да се отчита доколко те реално имат нужда. Друго основно изкривяване е таванът на приходите за производителите, защото се изземват приходи от производители, продаващи изцяло на свободен пазар, без да бъдат компенсирани, когато цените са под този таван.
Европейският контекст: енергийна сигурност, конкурентоспособност и ускорено внедряване на ВЕИ
Специалният гост на събитието – Виктория Керелска от Европейската асоциация за вятърна енергия, постави темата в по-широк европейски контекст. Тя подчерта, че днес ЕС се намира в значително по-различна геополитическа ситуация спрямо преди пет години и все по-централни стават темите за стратегическа автономия, по-висока сигурност и ограничаване на рисковете пред европейската икономика. През изминалата седмица европейските лидери препотвърдиха, че Зелената сделка и преходът към декарбонизация са единственият устойчив път към конкурентоспособност и че развитието на възобновяемите източници ще бъде ключов приоритет, тъй като носи енергийна сигурност, работни места и икономически просперитет. Керелска припомни, че вятърната енергия се очаква да достигне около 50% от електропроизводството към 2050 г. По думите ѝ решенията вече са на масата – има европейска рамка за ускорено развитие на вятърната енергия, но ключовият проблем за България остава правилното и навременно транспониране – включително по-бързи разрешителни процедури, при които ВЕИ се третират като приоритет от обществен интерес, а разрешителните следва да се издават в срок до две години. Като пример Керелска посочи Германия, която при правилно транспониране само през последната година е издала разрешителни за 20 GW вятърни мощности и е постигнала значително по-ниски цени. В този контекст тя открои и механизма договори за разлика (CfD) – тема, която рядко присъства в българския публичен дебат. По думите ѝ в редица европейски държави CfD вече се използва като инструмент за намаляване на риска и ускоряване на инвестициите във вятърната енергия.
Предвидимите приходи осигуряват по-ниска цена на капитала и по-евтина енергия
Светлин Писленски, асоцииран директор в Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), подчерта, че когато проектите разполагат с по-предвидими приходи – например чрез дългосрочни договори за изкупуване (PPA) и/или договори за разлика (CfD) –се намаляват финансовите разходи за развитие на нови проекти. Това се превръща в директен икономически ефект за пазара, като намалява себестойността на произведената енергия от проектите и подобрява конкурентоспособността на индустрията. Той даде примери от съседни страни като Румъния, където банката е консултирала правителството при създаването на подобни механизми, които вече работят.
Националните цели на България
Представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката подчертаха, че България трябва да утрои вятърните си мощности в следващите четири години, за да изпълни целите от Националния интегриран план „Енергетика и климат“. Съгласно плана страната следва да увеличи вятърните си мощности до близо 2 GW до 2030 г. и до 5,5 GW до 2050 г. Това изисква ускорено развитие на сектора при ясна и предвидима регулаторна рамка, стабилна инвестиционна среда и дългосрочна стратегическа визия за интеграция на нови мощности.
Кръглата маса завърши с обединено становище, че развитието на вятърната енергия е „липсващото звено“ в енергийната система на България и е стратегически инструмент за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. За целта са нужни предвидима регулаторна рамка, подобряване на административните процедури и процесите по присъединяване към електроенергийната мрежа, ефективни механизми за свободно търгуване на електроенергията и дългосрочна визия за развитие на вятърната енергия.
Допълнителна информация
Вятърната енергия се характеризира с едни от най-ниските изравнени разходи за производство на електроенергия (LCOE) сред всички налични технологии. Това я поставя сред икономически най-ефективните източници в енергийния микс, значително по-евтина от конвенционалните технологии, като същевременно допринася за енергийна сигурност, ценова стабилност и устойчив икономически растеж.
