Близо милион евро за предпроектно проучване на жизнеспособността на плановете на България да строи газов хъб край Варна отпусна Европейската комисия на “Булгартрансгаз”, съобщиха в петък от държавния газов оператор. Предоставените 920 хил. евро са половината от предвидената сума за извършване на предварителните технически и икономически анализи, на чиято база трябва да се реши дали да се реализира проектът. Отделно компанията е получила 182 хил. евро за рехабилитацията на участък от българската газова мрежа, който също са една втора от предвидените за ремонта средства.
И двете финансирания са отпуснати по програма “Механизъм за свързване на Европа“ на заседание в петък. Предстои подготовката на процедури за избор на изпълнител на обществените поръчки, които вероятно ще бъдат обявени до края на март.
Отпускането на пари за идеята на бившия премиер Бойко Борисов за изграждането на газоразпределетелен център край Варна, който силно се подкрепя от самото начало от Брюксел, означава, че проектът има шанс за реализация.
Какъв обаче е той ще покаже детайлното предпроектно проучване за строежа на хъба “Балкан”, за което предстои да се намели изпълнител. Той трябва да оцени в детайли търговската и техническата жизнеспособност на проекта, да предложи бизнес модел за реализацията му и да оцени рисковете пред проекта. Също така трябва да структурира изцяло регулаторната рамка и структурата на финансирането на бъдещия хъб.
Проучването ще анализира всички макроикономически, социални и екологични аспекти за реализация на концепцията. С резултатите от изследването “Булгартрансгаз” ЕАД ще може да определи окончателните параметри по проекта, които ще бъдат основа за последващите фази – инженеринг и строителство, посочват от компанията.
Концепцията за изграждане на газоразпределителния център предвижда край Варна да постъпват количества природен газ от различни източници за по-нататъшно транспортиране, припомня операторът.
Надеждите на част от политическите сили у нас са все пак “Газпром” да склони при реализацията на проекта за газопровода “Турски поток” по дъното на Черно море да пусне една тръба до Варна като вариант на прекратения “Южен поток”.
Идеята е в хъба да постъпва газ от поне три източника, единият от които със сигурност е Азебрайджан, от където държавната “Булгаргаз” има договор за доставка на 1 млрд. куб. м природен газ годишно от 2019 г.
Предварителната оценка на проекта за изграждане на съоръжението е около 2 млрд. евро, за чост от които България също разчита на еврофинансиране.
“В контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, изграждането на газов хъб е в унисон с проектите от Южния газов коридор и с тези, свързани с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа, с цел подобряване сигурността на доставките и диверсификация на източниците на доставка на природен газ. Проектът е в съответствие и с нуждите на региона, идентифицирани от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз”, посочват от “Булгартрансгаз”.
Другото одобрено в петък европейско финансиране за оператора е за извършване на подготвителни дейности по подмяната на 23-километров участъка от очистно съоръжение Вълчи дол – кранов възел Преселка. Мерките са част от рехабилитацията на северния полупръстен на националната газопреносна мрежа.
Участъкът е въведен в експлоатация през 1974 г. Прогнозната стойност на подготвителните дейности е 364 хил. евро, от които ЕК предоставя 50% (до 182 хил. евро). В рамките на подготвителните дейности ще бъдат проучени възможните технически решения за подмяната на участъка; ще се извършат инженерно геоложки, хидроложки и други проучвания; ще се разработи подробен устройствен план (ПУП); ще бъде завършен инвестиционния проект. С изпълнението на подготвителните дейности “Булгартрансгаз” ЕАД ще завърши прединвестиционния етап и ще подготви строителните работи в участъка.
Ремонтите са необходими за гарантиране надеждността на експлоатацията на газовата ни мрежа и повишаване ефективността, сигурността и гъвкавостта на преносната система. Те също така ще осигурят необходимите капацитети и налягания.