Електроенергийният системен оператор (ЕСО) препоръчва в своя десетгодишен план за развитие изграждането на базови мощности, които да балансират зелената енергия – като например газови централи, но след оценка на движението на цената на природния газ през годините, съобщава econ.bg.
Към 2026 година присъединените към енергийната система вятърни и фотоволтаични централи ще имат обща мощност от над 2,5 хил. мегавата. Това ще направи труден баланса на енергийната система, пише в доклада на ЕСО. Документът е разгледан и приет по време на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предаде investor.bg. Като цяло от ЕСО не виждат недостиг на енергийни мощности към 2026 година и не очакват проблеми за мрежата при нормална аварийност. В плана не е записано строителството на АЕЦ “Белене”, доколкото все още няма решение на правителството какво ще се прави в този казус. Предвидено е удължаването на срока за експлоатация на двата работещи блока на АЕЦ “Козлодуй”, както и увеличаването на номиналната мощност на реакторите.
Операторът посочва още, че при екстремална зима енергийните мощностите могат да не достигнат и при невъзможност за внос промишлените потребители могат да ограничават потреблението си в пиковите часове. В същото време обаче през лятото има излишък на произведена електроенергия.
В плана е записано още, че към края на 2016 година към енергийната мрежа у нас са присъединени водни централи с мощност от 2300 мегавата, 700 мегавата вятърни паркове, 1014 мегавата фотоволтаични централи и 66 мегавата централи, използващи биомаса.
След разговори с инвеститори от ЕСО залагат, че за следващите 10 години към мрежата ще бъдат присъединени общо 1100 мегавата нови мощности, използващи възобновяеми източници. Най-голям дял се пада на вятърните паркове – още 540 мегавата, и слънчевите панели – общо 490 мегавата.