За всички газопроводи, внасящи до границите на Европейския съюз или изнасящи от територията на ЕС, трябва да важат всички основни принципи на европейското енергийно законодателство, включително гарантиран достъп на трети страни, регулиране на тарифите, разделяне на собственика от оператора и прозрачност в дейността, съобщава Капитал.
Такава поправка предложи в сряда Европейската комисия към Газовата директива (2009/73/EC) и сега очаква мнението на страните членки и одобрението от Европейския парламент и Съвета на ЕС, за да бъде въведена в сила. Според авторите това би било “значителна крачка за оформяне на Енергийния съюз”. В сегашния си вид директивата не създава цялостна регулаторна рамка за вносните газопроводи.
Промяната, ако бъде одобрена, ще важи за всички нови проекти, т.е. директно от Русия до морската граница на България, пише в съобщението на еврокомисията. Страните членки могат случай по случай да получат изключение от директивата, стига то да не нарушава конкуренцията и да не застрашава сигурността на доставките.
Директивата от 2009 г. бе основният документ, на базата на който бе спрян проектът “Южен поток”, излизащ директно от Русия до българския бряг, без да преминава през сухопътна граница или територия на ЕС. В същото положение е и “Северен поток 2”, който се изгражда през Балтийско море от Русия до Германия, но за него се спори дали не е проект в заварено положение спрямо предложената нова регулация. Друг вече напреднал в изграждането проект е този за Трансадриатическия газопровод (TAP тръгва от Гърция, минава през Албания и достига Италия и е част от Южния газов коридор), но той вече се ползва с изключение съгласно член 36 от директивата и не е засегнат от предложението.
Позицията на еврокомисията е, че в новия си вид Газовата директива трябва да важи за “Северен поток 2”. Брюксел неведнъж е обяснявал, че този газопровод не може да съществува в правен вакуум или изключително да се основава на законодателството на трета държава, в случая – Русия.
В съобщението се обяснява, че новите предложения ще действат както за бъдещи, така и за съществуващи проекти. Но като опит спорове като този за “Северен поток 2” да не блокират поправката в директивата от Брюксел предлагат да се позволи на страните членки да дават на вече съществуващи трансгранични газопроводи изключение от действието ѝ.
Промяната няма да има екстериториално приложение, т.е. ще действа само в страните от ЕС, но се посочва, че не е практично от двете страни на един и същ газопровод да действат различни регулаторни режими. Поради това се препоръчва преодоляването на подобни правни конфликти с помощта на международни преговори за принципите, по които ще се управлява всеки конкретен газопровод.
Еврокомисията посочва, че промяната на тази част от Третия енергиен пакет ще подобри вътрешния енергиен пазар, сигурността и солидарността между страните членки, както е обещал в годишната си реч на 13 септември в европарламента председателят Жан-Клод Юнкер. Така трябва да се осигури прозрачен регулаторен надзор, да се премахне конфликтът на интереси между оператори и доставчици и да се гарантират тарифи за пренос, които не дискриминират други играчи на газовия пазар.
Мярката засяга най-вече Русия, която по официални данни контролира 42% от общия внос на природен газ в ЕС през 2016 г. Следват Норвегия (34%), Алжир (10%) и вносният втечнен газ (14%). Еврокомисията изрично посочва, че предложението на практика засяга правния статут само на газопроводи, влизащи на морска граница, каквито са от Русия, Норвегия, Алжир, Тунис и Мароко. Скоро същото може да важи и за газопроводите от Великобритания.
Еврокомисията изрично посочва в съобщението си, че очаква до 2030 г. да има стабилни газови доставки, а след 2020 г. – конкуренция от вноса на втечнен газ. Поради това не виждаме необходимост от нова инфраструктура с мащаба на “Северен поток 2”, допълват от Брюксел.