България може да спечели от изграждането на втора атомна централа. Това показват повечето варианти, разгледани от учените от БАН, които днес представиха доклада си по темата. Освен това България ще има нужда от АЕЦ “Белене” в бъдеще, което се отнася и за целия регион около нас. Според БАН проектът е жизнеспособен и може да бъде печеливш както за държавата, така и за частен инвеститор, но при положение, че те работят заедно.
Според резултатите от проучването на учените при инвестиционен разход под 10,5 милиарда евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30, лихва под 4,5%, проектът АЕЦ “Белене” е жизнеспособен, е един от изводите в доклада. Което на практика приблизително съвпада с изхарчените до момента от държавата пари по проекта, които са около 3 млрд. А още от години идеята бе страната ни да апортира изхарчените средства, площадката и закупеното оборудване за централата, срещу което да получи дял, а останалата част от финансирането да се поеме от инвеститор. А в същото време, според доклада на БАН, проектът става значително по-жизнеспособен, ако в него участва държавата, предаде БГНЕС.
Оказва се, че АЕЦ “Белене” попълва точно “дупката”, която ще се появи в региона в близко бъдеще. Очертава недостиг на базова мощност от около 2000 мегавата – точно колкото са двата блока на “Белене”. Учените предупреждават обаче и че България трябва да реши какво да прави с проекта, тъй като във всеки друг случай ще се трупат само загуби. “Най-лошият вариант е, ако нищо не се прави по “Белене”, смятат от БАН. И допълват, че централата може да бъде построена и да работи успешно и печелившо, ако бъдат спазени препоръките в доклада.
От думите на енергийния ни министър Теменужка Петкова стана ясно, че държавата също е на мнение, че бъдещето на Втора атомна трябва да бъде решено скоро. Но подчерта, че решението за АЕЦ “Белене” трябва да е бързо, но не прибързано. “Трябва да намерим начин да оползотворим по най-добрия начин парите, които са вложени в АЕЦ “Белене”, а това са над 3 милиарда. Решението трябва да се вземе с консенсус, защото засяга бъдещите поколения”, каза Петкова.
Тя отбеляза, че анализът на БАН е направен в сложна обстановка, когато имаме платено оборудване, имаме площадка, имаме специален закон за НЕК с отпуснати над 1 млрд. лв. заем, който трябва да се върне през 2023 г. И в тази връзка подчерта, че крайното решение за “Белене” трябва да се вземе само след широка дискусия на анализа. Петкова отбеляза още, че не е подходящо да се поставя краен срок за решението какво да правим с проекта.