Най-голямата обществена поръчка от началото на годината – тази за проектиране и строителство на газовата връзка Гърция – България, вече е в ход, съобщава Дневник.
Търгът с бюджет от 145 млн. евро без ДДС е обявен на 30 април от проектната компания за интерконектора – “Ай Си Джи Би” АД (ICGB), в която акционери с равно участие са БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon. Поради сложността на процедурата по избор на изпълнител няма да се сбъдне планът на правителството да направи първа копка на проекта в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС – до края на юни.
“Обявяването на тази процедура демонстрира по недвусмислен и еднозначен начин ангажираността ни за реализацията на този проект и е знак, че той действително се намира в изключително напреднал етап, който създава условия строителството на газопровода да започне през последното тримесечие на 2018 г.”, коментира Теодора Георгиева, изпълнителен директор от българска страна на проектната компания ICGB.
“Очакваме въвеждането в търговска експлоатация да бъде реализирано през 2020 г.”, казва изпълнителният директор от гръцка страна Константинос Караянакос. Формално срокът за изпълнение е 18 месеца, считано от започването на дейностите.
Изборът на строител ще бъде направен чрез ограничена процедура по реда на Закона за обществените поръчки на два етапа – така, както се избира и доставчикът на тръбите за газопровода. В случая има фаза на предварителен подбор и фаза на разглеждане, оценка и класиране на офертите на преквалифицираните след първия етап кандидати.
При предварителния подбор ще бъдат преценени и определени кандидатите, които имат необходимата финансова и техническа способност да изпълнят предмета на обществената поръчка според поставените изисквания, и само те ще бъдат поканени да дадат конкретни оферти.
“Това се налага от комплексния характер на предмета на обществената поръчка, който включва проектирането и изграждането на голямо техническо съоръжение за пренос на газ в двете посоки на територията на България и Гърция”, мотивират се от “Ай Си Джи Би”.
В поръчката за изработката и доставката на тръбите за газовата връзка с Гърция, с бюджет 60 млн. евро, да представят оферти са поканени 9 чуждестранни компании и една българска. Очакванията са победителят тук да бъде определен през юни.
На практика това е една от малкото такива процедури у нас с толкова силно международно участие, при това от доказани в сферата фирми. Индийската Welspun Corp. например е вторият по големина производител на стоманени тръби в света – с оборот от над 3 млрд. долара. Също от Индия е Jindal SAW – друго сериозно име в тази сфера.
В надпреварата са се включили още германският стоманен гигант Salzgitter Mannesmann International и водещият руски производител на тръби Chelyabinsk Pipe Plant. От Русия оферта е подала и JSC Zagorsk Pipe Plant. Турските фирми пък са три – Noksel Celik Boru Sanayi, Umran Celik Boru Sanayii и Erciyas Celik Boru Sanayi (Erciyas Steel Pipe Co). Оферта има и от гръцката Corinth Pipeworks.
Единствената българска фирма е “Топливо-2” на Васил Щраков, който е и управител на сдружение “Топливо”. Предвид мащабите на останалите участници обаче шансовете на българския претендент не изглеждат особено големи.
Очакванията са чрез газовата връзка с Гърция България да разнообрази доставчиците си, като получава газ от Каспийския регион. Благодарение на азербайджанската Socar за нея вече е резервиран капацитет от 1.57 млрд. куб. метра гориво на година. Американската компания Linden Energy пък е запазила още 276 млн. куб. метра. При все това предвиденият първоначален капацитет на интерконектора е 3 млрд. куб. метра, а максималният може да достигне до 5.5 млрд. куб.м годишно. Което означава, че към проекта ще трябва да бъдат привлечени и други доставчици. Междусистемната газова връзка е стратегическа и за изграждането на газовия хъб “Балкан”.
Общите разходи за газопровода са оценени на 239 млн. евро. От тях като безвъзмездно финансиране от Европейската енергийна програма за възстановяване са осигурени 45 млн. евро. За други 35 млн. евро ICGB е кандидатствала по оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”, а българското правителство осигури държавни гаранции в размер на 110 млн. евро, които да се използват от БЕХ за осигуряване на необходимите заемни средства.
