Германската прокуратура наложи глоба от 1 млрд. евро на Volkswagen AG във връзка със скандала за измама на отчитаните вредни газови емисии, известен като “дизелгейт”, предаде БНР като се позовава на публикация в Wall Street Journal. Според изданието това е една от най-високите глоби, налагани някога на германска компания.
От Volkswagen заявиха, че няма да обжалват наложената глоба поради липса на управленски надзор, което би могло да проправи пътя към разрешаването и на оставащите аналогични наказателни разследвания в Европа.
Първата наказателна мярка срещу Volkswagen в Европа идва почти три години, след като германският производител на автомобили допусна да манипулира софтуера, отчитащ тестовите резултати на вредните газови емисии на близо 11 млн. дизелови автомобила. Към този момент скандалът “дизелгейт” вече струва на компанията десетки милиарди долари.
Скандалът във най-важната индустрия на Германия има и политическа окраска с оглед на факта, че политици от двете големи немски политически партии участват в надзорния съвет на Volkswagen, като самата компанията е отчасти държавна.
Разследването на германските прокурори е стигнало до заключението, че липсата на управленски надзор в отдела за разработване на двигатели на автомобилната компания след 2007 г. е отговорна за манипулирането на 10,7 млн. дизелови автомобила с цел заблуда на регулаторните органи в световен мащаб.
Измамата беше разкрита първо от американските органи по опазване на околната среда през 2015 г., като година по-късно Volkswagen се призна за виновна и се наложи да плати над 25 млрд. долара за глоби, наказания и компенсации за нейните потребители.
От Volkswagen посочиха, че решението на германската прокурора от сряда ще има “положително въздействие върху допълнителните разследвания в Европа срещу Volkswagen и неговите дъщерни дружества” и го определи като “по-нататъшна стъпка” за решаване на “дизелгейт”.
Трябва да се има предвид, че наложената в сряда глоба от 1 млрд. евро не е включена в близо 26-те млрд. евро, които концернът вече предвиди в своя финансов баланс за покриване на разходите по дизеловия скандал. Според анализатори това означава, че компанията вероятно ще трябва отново да намали финансовите си печалби, заделяйки допълнителни средства при представянето на своите резултати за второто тримесечие на годината.
По-рано тази седмица прокуратурата в Мюнхен съобщи, че е добавила към списъка на заподозрените в разследването на измами, свързани с “дизелгейт”, още най-малко 20 души, включително Руперт Щадлер, директор на Audi – поделението на Volkswagen за луксозни автомобили, което е и един от най-големите центрове за печалба на автомобилния гигант.
Извън Volkswagen, през тази седмица германското правителство поръча на Daimler AG, която произвежда автомобилите Mercedes-Benz, да изтегли от пазара 774 хил. автомобила от различни модели, за да премахне това, което правителството определи като незаконен софтуер.
Обвиненията срещу Daimler включват софтуерното манипулиране на два типа двигатели, единият от които компанията е получила от френския автомобилен производител Renault SA, който обаче отрича да има подобни нарушения.
Скандалът за измами с вредните газови емисии предизвика реакция на потребителите и стимулира предприемането на мерки в редица европейски градове, в които бяха наложени частични забрани за някои дизелови автомобили.
“Дизелгейт” удари и по продажбите на нови автомобили, принуждавайки компаниите да произвеждат по-малко дизелови автомобили, като вместо това се предлагат на потребителите модели, които използват бензин. Според Volkswagen делът на продажбите на дизелови автомобили от общия обем нови автомобили в Германия е спаднал от началото на настоящата година досега до 36% в сравнение с 55% преди скандала.
