Нова жалба на “Некст инвест” е спряла процедурата за газовата връзка с Гърция. В края на миналата седмица дружеството е оспорило пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) условията към подизпълнителите в една от ключовите поръчки – тази за проектиране и строителство на интерконектора. Тя е на стойност 145 млн. евро, авъзложител е “Ай Си Джи Би” (ICGB), в която акционери с равно участие са Българският енергиен холдинг и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon, пише Дневник.
Това е поредната жалба на “Некст инвест” срещу отделните етапи. В началото на годината компанията оспори процедурата за избор на инженер-консултант, като тогава подобно искане беше подадено и от търговеца на вино “Вини България”. Този път срещу изискванията към подизпълнителите има жалба и от “Инсито”, която добива инертни материали.
И двете жалби в КЗК сега са срещу разяснение по процедурата, което ICGB е публикувала на 8 юни. То е във връзка с искане на компаниите да се променят някои от условията за избор на подизпълнители, които според тях следва да се прилагат само към основните кандидати. Според ICGB обаче няма основание за промяна на изискванията, тъй като те отговарят на закона.
И “Некст инвест”, и “Инсито” са поискали спиране на процедурата като временна мярка. Затова всички действия по хода на търга се преустановяват или докато КЗК отхвърли искането за временна мярка, или докато има окончателно решение по жалбата, в случай че бъде наложена временна мярка, съобщава ICGB на сайта си.
Поръчката за проектиране, доставка и строителство беше открита в края на април тази година. Тя е с прогнозна стойност 145 млн. евро без ДДС и срок на изпълнение 18 месеца. Предвиждаше се оферти да се подават до 22 юни, но от ICGB уточняват, че срокът ще бъде удължен заради временното спиране на процедурата.
Първата жалба е подадена от “Инсито”, която се занимава с добив и преработка на инертни материали. Компанията е собственост на Мирослав Миронов, който има участие в няколко строителни фирми.
По-интересен е другият жалбоподател. “Некст инвест” е регистрирана през 2015 г. със 100 лв. капитал и предмет на дейност консултантска и инвестиционна дейност в областта на недвижимите имоти и строителството. Приходите й за 2016 г. са 10 хил. лв. Първоначален собственик на дружеството е регистрираната в Белиз Trident International Services, която само седем месеца по-късно прехвърля дяловете си на Милен Миланов.
В момента Миланов е едноличен собственик и управител на “Некст инвест”. В регистъра ДАКСИ името му излиза и като управител на “Херион”, която се занимава с ветеринарномедицинска дейност и която за последен път е отчела някакви приходи (53 хил. лв.) през 2012 г. И двете дружества са регистрирани на ул. “Екзарх Стефан” 61 в софийския квартал “Надежда”. Пак там са регистрирани и собствениците на “Херион” – “Проект строй консулт” и “АСМ инвест”(всеки с по 50%). Първата от компаниите е мажоритарна собственост на базираната във Враца “Сафин”, в която 50% плюс една акция се държат от Борислав Сарандев. До 2014 г. тези акции се водят собственост на регистрираната в Белиз C.C.M. Services, а Сарандев е само представител. Останалите малко под 50% в “Сафин” в момента са под формата на привилегировани акции без право на глас и няма информация кой ги държи. В “АСМ инвест” пък собствеността се поделя между Борислав Сарандев и “АСМ консулт”. Последната компания също е регистрирана на “Екзарх Стефан” 61, но е собственост на Любомир Попчев, който притежава още над дузина други фирми с различен бизнес. “АСМ консулт” всъщност е мажоритарен собственик на “Вини България” – другата компания освен “Некст инвест”, която преди няколко месеца обжалва поръчката за избор на инженер-консултант за изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция.
“Вини България” и “АСМ инвест” имат общ управител – Веселин Бушев. Според източник на “Капитал” той е човекът, инициирал обжалването. А мотивът – услуга към партньор. Името на Бушев излиза в медиите като част от орбитата на КТБ и Цветан Василев, в строителни фирми и “Ботев” – Пловдив.
Единствената по-голяма процедура по проекта, която не е спряна, е за доставката на тръби. Тя е на стойност 60 млн. евро, като оферти се подават до 2 юли.
Междусистемната връзка с Гърция се очаква да разнообрази доставчиците на газ за България, като ще позволи на страната да получава гориво от Каспийския регион. Предвиденият първоначален капацитет е 3 млрд. куб.м, а максималният може да достигне 5 млрд. куб.м годишно. Целият проект се оценява на 239 млн. евро, от които 45 млн. евро ще бъдат осигурени безвъзмездно от Европейската енергийна програма за възстановяване. Плановете са газопроводът да заработи през 2020 г.